Пекин и Забранения град
Столицата на Китай първо се наричала Бейпинг /северния мир/, а малко по-късно при третия император от династията Минг се преименувала в Бейджинг /Северната столица/. Императорът започнал мащабна строителна програма. До наши дни е достигнал един от дворците, известен като „Забраненият град“. Това е най-добре запазения голям дворцов комплекс в Китай. Негово строителство започнало в 1406 г. и било завършено за 14 години с труда на 200 000 работници. През следващите 5 века дворецът бил дом на 24 императори от династията Минг. Пред двореца се намира централния площад Тянанмън, на който Мао Дзе Дун обявява началото на китайската република в 1949 г. Площадът е арена на събитията от 4-ти юни 1989 г., завършили с печалната смърт на много млади хора, опитали се да протестират срещу управлението на страната.
В днешни дни с население повече от 20 000 000 жители и площ от около 1800 km² Пекин е сред най-населените и най-обширните в света. Градът има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Разделен е на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. той е вторият по население град в страната и е нейният политически, образователен и културен център. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.
Когато през XV в. император Юнлъ премества столицата от Нандзин в Пекин, той строи обкръжения със стени Забранен град на мястото на стария дворец от династия Юен. Един милион работници и 100 000 занаятчии изграждат заедно новия град. Дворецът е описан като „кутия в кутия“, защото е ситуиран в центъра на града, заобиколен от императорските стени и в пределите на Градската стена. Той символизира дистанцията и недостъпността между императора и простолюдието. Той е най-впечатляващия пример за имперска архитектура в Китай.
Дворецът представлява комплекс от зали и сгради, които са разделени на правоъгълни зони и проходи като истински малък град. В продължение на седем века Забраненият град е бил дом на 24 короновани глави – 14 от династия Мин и 10 от династия Цин. След краха на империята през 1911 г. той става резиденция на гоминдановските националисти и после на комунистите. Със своята площ от 15 км² Забраненият град е най-големият и най-добре запазен дървен дворцов комплекс в света. Забраненият град се състои от 800 сгради. Легендата твърди, че има 9999 стаи, тъй като само боговете разполагали с дворец с 10 000 стаи в Рая, но истината е, че стаите са само 8707. В Забраненият град човек попада в истински лабиринт от улици, дворове, постройки и стени. Той наистина оправдава името си, защото наистина се навлиза в истински град. Най-общо името “Забранен град” произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт. Забраненият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. Той е най-голямата древна дървена конструкция в света.
