Храмът на небето

Разположен в североизточната част на Пекин, Небесният храм е един от четирите, обгръщащи китайската столица. Градът има формата на квадрат и във всеки край е разположен по един храм: на север – Храмът на Земята, на изток – Храмът  на Слънцето, на запад – Храмът на Луната и на юг – Храмът на Небето. Последният е един от най-значителните исторически паметници на Китай, свидетелстващ за високото равнище, до което е достигнала средновековната китайска архитектура. Тук китайските императори отдавали почит към небето и се молели за добра реколта. Това е най-големият архитектурен комплекс, почитащ небето в света. Обхващайки площ от 2700 м², храмът е ограден от  стена, която на юг придобива квадратна форма, а на север – полукръгла. Това въплъщава древното китайско вярване, че небето е кръгло, а земята – квадратна. До 1916 г. територията на Небесния храм е забранена за достъп. В него имал право да влиза само императорът. От дълбока древност молитвите към боговете на земята и на небето били един от главните религиозни ритуали в императорския двор. Те можели да бъдат извършени само от императора, тъй като неговата особа се считала за свещена.